За креативността в училище

В днешното училище, базирано на тестовото изпитване и получаване на информацията наготово, креативността често прилича на любимата ексцентрична леля на всички: всички ние казваме, че я обичаме, но никой не иска да бъде отговорен за нея. И тя наистина е неудобна, неизмерима, непостоянна, излишна и непредсказуема.
Учители са принудени да преподават заради държавните тестове и постепенно креативни проекти и дейностите за развитие на  критично мислене отиват на заден план с неясно кога реализиране. И не защото учителите го желаят – те са принудени да го правят, защото оценките на ученическите тестове играят голяма роля в оценяването на учителите.
А всъщност, в дългосрочен план развитието на творчеството подобрява резултатите от изпитите. Но има и друг ефект – допринася за това, което трябва да бъде нашата крайна цел като педагози: да вдъхновим учениците да станат любопитни, ангажирани и заинтересовани от света около тях и в тях.
Ето какво се случва в класната стая. Ние тренираме учениците, за да изплюем отговорите, които искаме, вместо да намерим самите отговори, защото е по-бързо и получава по-последователен резултат. Но дали е правилно да се направи?

Всяко изобретение, както практично, така и странно, е продукт на творчеството. Колата, която шофираме, дрехите, които носим,

Артистични надписи

музиката, която слушаме, телевизионните предавания, които сме гледали, книгите, които сме чели, лекарствата, които са ни излекували  – всичко това идва от творчески ум. Творчеството е ценно за всяко общество, но не винаги е разбирано като такова. Като учители, наш дълг е да въведем и подхранваме творческата мисъл в класната стая. Това е разхвърляно и често е трудно да се измери, но от креативността се създават мечти, а светът отчаяно се нуждае от мечтатели. Разбира се, учениците трябва да могат да четат, пишат и пресмятат, но подчертаването на тези умения за сметка на критичното и различно мислене е грешка не само в практически смисъл, но и защото сме призовани да вдъхновяваме и възпламеняваме младото въображение, а не да го вкарваме в кутия.

С оглед на факта, че ако не се развива, творческото мислене изчезва още в начален етап, насочвам вниманието си към това как можем да го развиваме.
Факт е, че има учители, които делят учебните предмети на важни и маловажни. В числото на маловажните влизат именно тези, които са най-важни за децата и тяхното развитие – изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и спорт. Често точно часовете по тези предмети се заменят с час по упражняване за решаване на задачи или писане на безмислени диктовки. Така неусетно превръщаме децата в изпълнители, те изгубват своята идентичност и вдъхновението си да учат различно.
Учениците стават част от смляно месо (ако се върна към популярният клип на Пинк Фойд).
А ако случайно дадат право на избор за СИП (ФУЧ и ИУЧ) предпочитани са математика и български език. А те много добре може да се интегрират с изкуствата и спорта – и натам аз като учител насочвам вниманието си. Защото не желая да имам в класната стая отлични изпълнители без пламък в очите и страст за нови открития. А вие?
За статията са използвани и материали от http://www.teachhub.com