По статистика към днешия момент (22.03.2020) в световен план над 7млн и 700хиляди ученици не влизат в класните си стаи. Учители от цял свят са изправени пред предизвикателството наречено „дистанционно обучение“… И то – не просто дистанционно, а дигитално дистанционно обучение.
Дали сме подготвени за него?
Учителите в България направиха невъзможното – за два дни (почивните им) се самообучиха, споделиха опит и кротко, и скромно приеха учениците в новите си виртуални стаи още от понеделник.
Беше вълнение, в началото дори суматоха! Но към края на седмицата сякаш всичко потръгна добре!
А какво се случи по света?
В Ню Йорк има нагласата, че учениците няма да ходят на училище до есента. Това налага и въвеждането на дистанционно учене. Но там се задават и въпроси като този дали е законно то? Училищата в окръг Джеферсън, например, не преминават към дистанциооно обучение поради опасения дали то е справедливо? Дали всеки ученик (в беден район или със специфични потребности) ще успее да се включи? Решението е да се осигури достъп на всеки ученик до устройство и интернет. Дали това е възможно? Предизвикателството там съвсем спокойно може да бъде отнесено и за нашата държава.
За да подпомогне достъпа на всеки ученик до образование МОН взе решение – съвместно с БНТ и учители – излъчване по телевизията на уроци.
И отново се зададе въпросът, който измъчва всички учители от стартирането на дистанционното обучение – дали ще се взима нов материал? И ако БНТ излъчва такива уроци, дали и учителите да не стартират? И каква форма на дистанционно обучение да изберат?
Първият въпрос – синхронно или асинхронно да е обучението?
Все пак да обясня – синхронно е ученето в реално време, комуникация „лице в лице“. Тази форма е особено подходяща за нов материал (все пак, ако забраната за посещение на училище се удължи до май няма как да упражняваме взетото преди нея). При асинхронното обучение се разчита на „кореспонденция“ – аз давам материали-учениците работят с тях и връщат своите резултати от работата (тук дори се появи доста находчивото даване на принтирани материали през посредник (продавачката в магазина).
Така или иначе – учителите в България в голяма част избраха синхронното обучение.
Започна работа – по-несигурните във вайбър или месинджър, където направиха групи. По-смелите – изпробваха споделения опит на свои колеги – пример е разпространението на платформата zoom.us. Други изчакаха препоръките на МОН и въведоха платформите на Майкорсофт (Teams) и на GSuite – Hangouts. И за трите големи платформи се появиха помощни материали – видео , webinars, инструкции в пдф формат. Ето и линкове към някои от тях:
Office365 в помощ на българското образование
Още ресурси събрани от Галина Тимова
В коментари може да споделите своите ресурси за дистанционно обучение.
Comments
No comment yet.